Между два свята

Опитах се да надникна отвъд спектъра на видимото скрито зад лъчезарната усмивка и погледа,който спираше дъха ми всеки път.Знаех,че не е за мен,но нещо ме караше да продължа поне в мечтите си .Беше почти реалност ,тъй както онези сълзи след събуждане,защото идваше само в съня ми,а Действителността ме приземяваше,чувах дразнещият й смях доволна от болката,която ми причиняваше тласкайки ме към бездната на себеотрицанието в името на една невъзможна любов.Знаех цената и бях готов да платя всичко,което Съдбата поискаше за да бъда щастлив с мечтата си,но … Тя (мечтата) остана само мечта.В тази история няма Happy End!Трябваше да мина и по този път.Един от многото в житейският лабиринт.

Споделено

Никога в живота си не съм искал повече от онова,което реално мога да получа и може би това е една от грешките,които съм допускал.Често ме упрекват в бездействие и в липса на смелост,когато трябва да взема някакво решение.Никога не съм бил страхлив и няма да бъда тогава,когато мое решение или действие рефлектира единствено на мен.Правил съм много луди неща с които не се гордея,но последствията са били изцяло за моя сметка.Останалото е приоритети и ясна преценка на всяка конкретна ситуация без излишни емоции и подтекст.Добър или лош,вървя по своята пътека с надеждата,че ще оставя някаква следа след себе си.Ще се справя!Най-важно е да не променям своята идентичност.
…………………………………………………………………………………………………..
Кое е по-страшно?Омразата или безразличието към някого в човешките взаимоотношения?Искам да приключа с нещо позитивно въпреки умората.Новото работно време,което имам изцежда всяка фибра от огромното ми тяло.Днес докато обсъждахме оценките на децата по проекта за деинституализация,научихме,че в ,ДДЛРГ с.Малък Преславец ,почти две трети от децата там са намерили своите нови приемни родители.Наистина се радвам за тях.Дано повече деца от тези институции имат подобно щастие.Зная,че не е възможно всички да бъдат осиновени.Бъдете щастливи!

Може би спомена за мен отдавна е избледнял в съзнанието на един човек,който успя да промени живота ми смея да твърдя към по-добро.Вероятно не съм имал ясна преценка за нещата,които се случват заслепен от собственият си егоцентризъм и желание за „място под слънцето”,онова място,което имат всички нормални хора с дом,семейство,деца,любов и т.н.Трябваше да получа няколко звучни шамара,които да ме върнат към реалността ,защото се самозабравих.Летях в облаците носен от крилете на Купидон до момента в който не се озовах в прахта,като захвърлена ненужна вещ,но няколко месеца живеех с мечтите си.Платих достатъчно висока цена.Всичко е на мястото си.Пъзела е нареден,няма въпроси,няма отговори,нищо!Някъде в блоговете бях чел една мисъл ,че е „по-добре болезнен край,отколкото болезнен безкрай…”!Отново съм на кръстопът.Този път няма да слушам сърцето,а разума си!