В края на годината обикновено е време да погледнем назад.Не съм по равносметките и не обичам анализите,защото миналото си е минало,но следвайки общоприетата линия за себе си ,бих обобщил,че тези дванадесет месеца бяха преломни в живота ми като най-безценното е,че намерих отговор на много въпроси,нещо,което все не успявах да направя."Погледнах в друго огледало" ,така както ме съветваше един психолог,а аз упорито отказвах да го направя,живеейки в собственият си свят от илюзии и бутафорни герои.Трябваше да получа една звучна плесница,която да ме върне в реалността,трябваше и се случи.Може би най-големият недостатък на хората е тяхната наивност.Приятелства няма,има интереси,така е било от времето на Адам и Ева вкусвайки плода на Разума.Всичко е преходно дори любовта.А истината почти винаги има няколко лица,погледнато от различен ъгъл.Обичан,отричан,хвален,хулен и сочен с пръст...зная кой съм и не съжалявам за нищо,което съм направил или не съм!
