За какво да мечтая?Има ли още мечти?Такива , които ти дават импулс да живееш, такива, които ти дават крила и летиш над сивотата, която бавно те обезличава докато самият ти не се превърнеш в едно безлично сиво петно. Някъде проблясва светлина, но тя е като от бенгалски огън, радва твърде кратко и не топли. Искам светлина ,която по-дълго време да бъде моята пътеводна надежда. Понякога се чувствам като дете на което току що са отнели подарената играчка, но без срам признавам, че все още вярвам в приказките със щастлив край. И тук се появява Съдбата, която с лека ирония и едва доловимо прошепва : „- Ех, мило момче. Нима вярваш в онези приказки, когато принцесата целува жабока и той се превръща в принц?”Да, вярвам, но може би не е достатъчно щом още си стоя в блатото . Е, случвало се е някоя принцеса аха да развали магията, но не се е получавало.И сега живея в приказка. Не знам какъв ще е края. Искрено се надявам да бъде щастлив, защото ако и този път остана жаба, дори златната рибка няма да може да ме утеши!
14.09.2011г.
Ж.И.
