До кога?!

Тази сутрин приеха баща ми спешно в урологията на МБАЛ Бургас.Бих искал един ден да изгрее слънце и на моята улица.След тъмнината по всички физични закони би следвало да дойде светлина.Не я виждам.Поне аз не я виждам.Нямам представа колко още ще продължи моят кошмар.Имам чувството,че главата ми е стегната с менгеме и всеки момент ще се пръсне.Харесвам екстремните ситуации,но това е в повече.Няколко дни няма да мога да влизам нито в моя,нито в който и да блог,защото трябва да бъда до баща си.Радвам се,че ви има.Макар и индиректно,аз чувствам подкрепата на всички хора с които общувам тук.До скоро и всичко добро,приятели:)

Добър вечер,г-жо Тъга

Добър вечер,г-жо Тъга!Няма за какво да пиша.Няма и за кого.Дори не мисля за нищо.И да се усмихна някак не мога.Опитвам със сетни сили да направя някоя престорена усмивка,но лицето ми все едно е парализирано и не се получава.Тази вечер съм развалина.Бледо подобие на човека,който приятелите ми познават.Всеки в живота си има подобни периоди.Катализатор за обзелата ме депресия са някои събития през последния месец пряко свързани с мен,но беше неизбежно в предвид ред обстоятелства с които трябваше да се съобразявам,но не всичко става така както желаем.Преди няколко години бях „луда глава” и сега плащам за тази си дързост.Постигах всичко с лекота,нямаше прегради пред целите,които си поставям,носех се на „гребена на вълната” и знаех какво мога.Не се предавах пред предизвикателствата,търсех ги и решавах проблемите си по възможно най-трудният начин,не защото нямаше по-лесни.Помагал съм на много хора извън професионалните си ангажименти,но когато в един момент и то съвсем скоро имах нужда от помощ,нямаше никой до мен.Добър урок,който ще помня до края на живота си.На рожденият ми ден преди няколко дни,никой от колектива където работя не ме поздрави.Всички знаеха кога съм роден,естествено,но решиха да спестят от бюджетите си по 18 стотинки,колкото струва най-скъпият SMS ,поне за едно „Честит Рожден Ден”.Чух се с най-скъпите хора за мен,но обидата от липсата на уважение дълго ще боли.Както и да е.Виждам,че стана твърде дълго писанието ми.Приятна вечер и повече усмивки,ако ще да са престорени .

Автограф

Често ме упрекват в песимизъм,
не съм такъв, по-скоро реалист,
имам си пороците присъщи,
нормално е за всеки жив човек.

Може би понякога минавам
границата на разумните неща,
но Бог е с мен и все успявам
някак да изляза от калта.

Не се страхувам да призная,
грешките си,личната вина,
бичува ме когато трябва,
не някой друг,а моята съдба.

Наивността в характера ми пречи,
подавам всекиму ръка,
помагаш,а в замяна получаваш
ехиден смях и удар във гърба.

Свикнал съм и с злобата човешка,
склонен съм на всеки да простя,
но мразя във очите да ме лъжат,
не мога да забравя ей така.

Радват ме най-малките неща,
една усмивка искрена ми стига,
успея ли това да съхраня,
щастлив ще бъда, друго не желая.