петък, 3 септември 2010 г.

До кога?!


Тази сутрин приеха баща ми спешно в урологията на МБАЛ Бургас.Бих искал един ден да изгрее слънце и на моята улица.След тъмнината по всички физични закони би следвало да дойде светлина.Не я виждам.Поне аз не я виждам.Нямам представа колко още ще продължи моят кошмар.Имам чувството,че главата ми е стегната с менгеме и всеки момент ще се пръсне.Харесвам екстремните ситуации,но това е в повече.Няколко дни няма да мога да влизам нито в моя,нито в който и да блог,защото трябва да бъда до баща си.Радвам се,че ви има.Макар и индиректно,аз чувствам подкрепата на всички хора с които общувам тук.До скоро и всичко добро,приятели:)

2 коментара:

  1. Съвсем случайно попаднах тук и... колко познато сякаш аз съмго писала.
    Не само за РД-то, изобщо е така. Проблемът е в човешките ни очаквания, явно. Ще се справим! Ще чакаме пролетта, есента не може да е безкрайна!
    Светъл ден!

    ОтговорИзтриване