Автограф

Често ме упрекват в песимизъм,
не съм такъв, по-скоро реалист,
имам си пороците присъщи,
нормално е за всеки жив човек.

Може би понякога минавам
границата на разумните неща,
но Бог е с мен и все успявам
някак да изляза от калта.

Не се страхувам да призная,
грешките си,личната вина,
бичува ме когато трябва,
не някой друг,а моята съдба.

Наивността в характера ми пречи,
подавам всекиму ръка,
помагаш,а в замяна получаваш
ехиден смях и удар във гърба.

Свикнал съм и с злобата човешка,
склонен съм на всеки да простя,
но мразя във очите да ме лъжат,
не мога да забравя ей така.

Радват ме най-малките неща,
една усмивка искрена ми стига,
успея ли това да съхраня,
щастлив ще бъда, друго не желая.