За кой ли път

Отново по пътеката вървя,
житейската,осеяна със тръни,
боли,но крача с вдигната глава,
напук на всичко пошло и съдбата.

И този път изцапан бях със кал,
не земната ,а тази от приятел,
за някого живота си бих дал,
а той ме срина до земята.

Може би вината е във мен,
този свят май нещо не разбирам,
доброто щом не е добро,
да ,правейки добро,глупак изглеждам.

Въртя се в омагьосан кръг,
изправен пред поредната дилема,
„To be or not to be” или…
…не няма с Дявола ортак да бъда!

Боли,но трябва да вървя,
надявам се да видя Светлината.
Нали след Мрака следва Светлина?
Не искам и не смея да гадая!
…………………………………………
Спомняш ли си моето лице,
усмивката и пламъка в очите,
а устните ,туптящото сърце…?
Прости,понякога мечтая…
…………………………………………

Различно

Не си спомням кога последно съм спал повече от 5 часа,спокойно и без да се притеснявам за нещо.Дори ни съм сънувал снощи.Постепенно всичко си идва на мястото следвайки някакви житейски правила,които волно или не трябва да спазваме.Правя рутинната подготовка за поредният „почивен” работен ден,защото работейки се чувствам полезен.Ежедневната среща с различни хора въпреки здравословните им проблеми е също начин на общуване,а когато успея да помогна,тези срещи стават катализатор за моето и тяхното добро настроение.Не е нужно много за да бъде един човек щастлив.Достатъчно е да мислиш позитивно и щастието само ще дойде.Мисълта е като отворена врата за настроенията.Онова,което се случва или не се случва в живота ни е пряко свързано с нашите мисли и възприятия.Понякога много неща изглеждат и се възприемат нееднозначно погледнати от различен ъгъл.Преди години бях много импулсивен.Когато ми хрумнеше някаква идея,правех всичко възможно тя да се реализира до момента в който не се сетя за друго.Отчитам го за грешка,защото липсваше последователност,но няма как да върна времето назад.Време е да излизам.Приятен ден с много положителни емоции и усмивки!

Лъч на надеждата

Специални благодарности към д-р Сребрин Попов от урологията на МБАЛ Бургас и неговият екип,които се намесиха адекватно и избавиха баща ми от един 10 годишен кошмар.Поклон пред професионализма на тези медици.За пореден път се убедих,че има честни лекари,които не се възползват от болката на пациентите си за лично облагодетелстване.Чувал съм какво ли не относно корупцията в медицинските среди,но тази година вече за втори път се убеждавам в противното.Радвам се,че поне за сега черните облаци,които бяха надвиснали над главата ми малко по малко започнаха да се разнасят.Бях стигнал дъното на емоционалният дисбаланс,но сега е по-спокойно.Приятна и щастлива вечер!