Влюбен Мечо Пух

Тази сутрин Мечо Пух се събуди малко объркан.Разтърка с лапи сънливите си очички и първото нещо,което направи е не да бръкне в гърненцето с меда,а да излезе навън все още не съблякъл нощничката си.Търсеше нещо.През това време,Робин и Прасчо,също подранили, тичайки се зададоха откъм ливадата на Йори,който толкова силно хъркаше,че чак старият язовец беше напуснал убежището си въпреки умората от среднощният лов.Пух не виждаше приятелите си залисан в търсенето.Надничаше в храстите,под пейката на двора,разрови дори купата сено,която бе събрал за магаренцето.Озадачени,Робин и Прасчо се доближиха до него.
-Хей,Пух-вкупом се провикнаха-какво правиш?Да не би да играеш на криеница ?
Подхвърлиха закачливо и започнаха да се превиват от смях.Това натъжи малкото мече,което сведе глава и бавно се прибра в къщи.Никой не го разбираше и всички му се присмиваха,а той искаше само да бъде добър и да помага с каквото може.Легна на все още топлото си легло,зави се с пухкавата завивка,подарък от баба и заплака.Мечо Пух се беше влюбил за първи път в една ниско прелитаща красива пеперуда,която вчера закачливо кацаше на нослето му и така докато се стъмни. Тя беше най-красивото и нежно същество,което е виждал.А през нощта сънува,че и той си има крила,не чак толкова красиви,но достатъчно истински за да полети с тях високо,високо.
Робин остана на двора,а Прасчо,най-добрият приятел на Пух,почти безшумно тихичко влезе в стаята,приближи се до леглото и прегърна все по-силно плачещото мече.
-Пух,какво се е случило?- питайки загрижено- не мога да те гледам така…
Пух се обърна към него и каза:
- Къде ли не я търсих,почти я докосвах в съня си и тя мен.Каза ми,че се казва Любов,а после и още нещо,че ако наистина обичам,отново ще се видим и отлетя,пърхайки с вълшебните си крила обагрени с различни цветове.Аз обичам,Прасчо,обичам мед,ягоди,малини,теб,Йори,Робин и всички други животни от гората,но не я виждам…
Прасчо се усмихна дружелюбно разбирайки,коя е причината за странното поведение на Мечо Пух.
- Любовта,която търсиш,не се яде,Пух.Да, наистина лети и може да те понесе на крилете си стига да повярваш,че Тя съществува и тогава ще видиш не с очи,а чрез сърцето си своята Любов….

Това е моята интерпретация на нещо преживяно.Това мече ... Това мече промени живота ми!Как?Дълга история,приятели,която ще оставя за себе си!

Не съм престъпник

Знаете ли,писна ми да слушам едно и също,да чета едно и също, да ставам свидетел на това как се манипулира общественото мнение за така наречените престъпления в домовете за деца с ментални и физически увреждания.Стига вече!Хайде,нека властимащите най-после затворят въпросните институции и така да се сложи край на този кошмар достоен за сюжет на Хичкок!Но тогава за какво ще пишат в медиите?!Нали е по-интересно с главни букви някъде да пише как дете е вързано за радиатор ,после малтретирано от възпитателя си,а обикновеният читател солидарен с автора на статията гневно възкликне – „..затвор за престъпниците,тези там трябва да се линчуват…”!Мнозина от тази гневна аудитория хора никога не са влизали в социален дом.Никога не са прегръщали болно с неизлечима болест дете,никога не са целували плачещите му очи,защото „мама” може да бъде и чичкото,който ден и нощ подържа парното за да им е топличко!Много от тези хора никога не са хранили болно детенце залък по залък с часове,защото само то не може, приковано на легло от болестта си!

РАБОТЕЩИТЕ В ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА С МЕНТАЛНИ И ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ НЕ СА ПРЕСТЪПНИЦИ!
Един ден всичко ще свърши!Обновените с милиони левове сгради на социалните домове ще функционират с друго предназначение,може би частни домове за възрастни..България ще бъде част от Шенген,България ще бъде с ново лице пред света,а децата,дано децата не бъдат цената за признанието,което ще получим!

Награда и...

За първи път откакто съм в блогосферата някой ме удостои с внимание!Благодаря,Цвети !
През последните няколко месеца в моя живот се случиха много повратни събития,които малко или много промениха концепцията ми по ред социално значими елементи изграждащи нашите личностни черти.Преминавайки през метаморфозите на времето,започнах да гледам по-реално на случващото се около мен,а не през призмата на розовите очила и детският ентусиазъм,защото Едиповият комплекс надделяваше.Отчитайки допуснатите грешки разбрах колко е кратък пътя между "Осанна" и "Разпни" без да се отъждествявам с Господ!
Седем неща,които трябва да споделя за себе си...
1.Непоправим работохолик!Моята професия е моят живот,нещо повече,тя е моят начин на живот и като цяло с нея най-добре се вписвам като социално значима личност;
2.Харесвам честните и открити хора.Ненавиждам лицемерието и лъжата.Уважавам мнението на всеки,дори когато то е против мен;
3.Моето любимо четиво са всички творби от Джек Лондон,а любим персонаж от тях - Мартин Идън от едноименният роман на писателя;
4.Обичам поезията,пиша стихове(все по-рядко)...Имало е дни когато винаги носех в джобовете си бележник и химикал;
5.Пристрастен към жените.Може би затова все още не съм се оженил.Дали не e изпуснат и последният влак?Риторичен въпрос!Когато му дойде времето;
6.Наивен,лековерен,но не и слабоумен!Почти винаги стигам там накъдето съм тръгнал;
7....и не на последно място,вярвам в Бог и зная,че Той е винаги около нас;

Моите 5 номинации:
1.Цвети - наистина позитивен човек.За мен е чест,че те познавам,Цвети;
2.Кръстю - със своите алегории,инсталации и настроения,Кръстю стига до всеки,а колажите му са уникални.Нищо,че ги прави с фотошоп.Чрез тях той се изразява най-добре и то без да засегне никой;
3.Светла - истински човек,това обобщава всичко;
4.Yoana - веднъж й бях написал,че когато чета нейните постове,откривам много сходни неща с моето минало и настояще.Май не съм единствен;
5.Лилия - момичето,което "отвори" кутията на Пандора;

По принцип не харесвам номинациите,защото извън тях биха останали много други хора заслужаващи това внимание!Имах друг пост за тази вечер,но... :)