неделя, 6 юни 2010 г.

Писмо до баба


Искам да ви разкажа една много интересна случка,която почти бях забравил,но само преди около ден се опитах да направя регистрация в чужд сайт,а от там упорито отказваха,защото данните,които подавам били непълни,понеже не съм посочвал улица и номер на адреса,който е вписан и на личната ми карта.Стига с предисловията.Ето и самата случка.Имам племенничка,която днес е на 24г.,но преди 17г. едно нейно писмо написано до баба си на село,щеше да остане завинаги в аналите на местния пощенски клон.Може да е била и по-малка,не си спомням.Та едва научила буквичките,Веселка решила да изпрати мартеничка до баба на село съвсем без помощ.И като адрес написала:село (написала името правилно),срещу улица написала – „няма улица и номер,живее в къща,получател баба Минка”.Сладуранка И това писмо баба Минка си го получи както и мартеничката за нейна радост и на служителите в пощенският клон.Наистина в България все още има населени места където улиците си нямат имена,а къщите номера и за да се регистрирам във въпросния сайт,трябваше да посоча адрес на мой роднина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар