сряда, 16 юни 2010 г.

Лечебни сълзи


Ако сълзите лекуват,то аз съм най-здравият човек на планетата.Има за какво да плача.Самотата,несбъднатите мечти,ежедневните житейски удари под кръста от чужди и от свои са катализатор на онези малки солени капчици.Не плача от слабост или душевна неуравновесеност.Както беше написал един от любимите ми поети от детството,Вапцаров,”с живота под вежди се гледаме строго и боря се с него до колкото мога”.Искам аз да бъда с протегната ръка за помощ,а не някой друг да ми я подава.Плача и защото обичам,но това са други сълзи,по-горещи и изпепеляващи,от тях боли.Жената,която обичам е като роза под стъклен похлупак .Докосвам я само в сънищата си и пак там я обсипвам с целувки под дъжд от онези сълзички.Плача,когато съм щастлив,плача,когато ми е тъжно,плача,защото не се срамувам от сълзите си.Поне те винаги са с мен.Бъдете щастливи:-)

1 коментар:

  1. Много красиви думи...докосват душата...преминали са през истински чувства...затова докосват...Поздравления!Благодаря,че споделихте тази красота.

    ОтговорИзтриване