четвъртък, 17 юни 2010 г.

Днес ми е черно


Днес ми е черно.Събудих се с натрапчивата мисъл,че вече съм сам.Всички илюзорни мечти,които имах за своето бъдеще се сринаха само за няколко минути.Не,никой не е виновен за това мое състояние.Добре си бях на дъното до момента в който един човек реши,че моето място е малко по-нагоре по житейската стълбица и аз се почувствах значим,уважаван,обичан за онова,което съм,а не за онова,което ще бъда.Измамно и нереално чувство,но нищо човешко не ми е чуждо.Време е да тръгвам на работа.Правя го с нежелание.Нямам мотивация.Дори изгрева на слънцето тази сутрин за мен е с черни отенъци.Не чувам и чуруликането на птиците.Не виждам нищо друго освен тъмнина.Познато ми е.Спокоен и позитивен ден-жълт,червен,оранжев,розов,няма значение.Най-важното е да бъдете щастливи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар