сряда, 13 октомври 2010 г.

Наивност


Плебея трябваше да си остане роб,
но той реши в богиня да се влюби,
не можеше да знае,че е грях,
нали живота му минаваше в окови;

Мечтаеше си всеки миг,
целуваше я плачейки в съня си,
лицето й рисуваше със кръв,
и после пак заспиваше самотен;

Събуждаше се с болка всеки път,
не тялото,сърцето го болеше,
не можеше да бъде с нея жив,
освен…,да,знаеше какво да стори ;

Веригата преметна през гредата,
със сетни сили стъпи на ръба,
смъртта за него беше свободата,
пътеката към своята любов;

5 коментара:

  1. Ако до такъв резултат води-тогава спри и разваляй всичко.Важно е да няма грижи.Унищожи ме за да е по-лесно

    ОтговорИзтриване
  2. Красиво и силно стихотворение!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря,Савлена,радвам се,че ти хареса:)

    ОтговорИзтриване