понеделник, 11 октомври 2010 г.

В края на работния ден



Никога не съм отдавал случващото се в моят живот за плод на някаква случайност.Винаги избирах по-трудния път водещ към реализирането на някаква цел и колкото по-трънлив се оказваше,толкова по-мотивиращо въздействаше върху желанието ми да успея въпреки всичко.Бил съм на дъното,тъпкан унизяван и обливан с кал само защото не се вмествах в общата схема на хора лишени от нравствени ценности и себеуважение.Истинско приятелство няма,има интереси.Когато тези интереси са общи,различията остават на заден план.Онова,което най-много ненавиждам е лицемерието в човешките взаимоотношения.”Мъжката” дума има по-голяма тежест за мен пред всеки договор.Тя означава достойнство и сигурност.Не подценявам жените.Познавам много дами,които определено заслужават адмирации за смелостта при вземането на отговорни решения.Не случайно канцлера на Германия-Ангела Меркел бе обявена за жената с най-голямо обществено влияние в света.Всичко „Made in Germany” е качествено,докато България бавно потъва със своя балкански манталитет и шуробаджанащина.Отново започвам да се ядосвам,което означава,че трябва да спра.Време е за по-приятни неща.

3 коментара:

  1. Ядосвай се по-малко. Има толкова несправедливости на този свят...Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване
  2. Права си,Цвети,не си струва да се ядосвам:)Радвам се,че се отби:)Лека:)

    ОтговорИзтриване
  3. Такса е Живко! То не може да не се ядосваме, но много е важно да усетим кога да спрем, така е!
    И с работата даже е така и с картинките ми, не спра ли на време става обратен ефект :))

    ОтговорИзтриване