събота, 22 октомври 2011 г.

Приказка за Щастието


Приказка за Щастието

Една сутрин ,една много необикновена сутрин, Елвира, момичето с небесно сини очички, се събудила тъжна и нещастна. Беше сънувала нещо ужасно . Не можеше да спре сълзичките си. Покри се с меката пухена завивка и заплака . Ами, ако не е сън ? Питаше се плачейки , а сърчицето й тупкаше толкова силно, че чак се чуваше онова отмерено туп,туп,туп … И така щеше да остане през целият ден, но някой почука на входната врата и не след дълго се провикна :
- Елвира, Елвира, излез да си играем. Всички сме се събрали пред старият дъб в гората и те чакаме . – гласа настойчиво продължаваше – Днес ще има карнавал на горските обитатели. Поканили сме и феята от страната на Щастието. Хайде излизай.
Синеочка разпозна ранобудниците, усмихна се едва доловимо и отговори :
- Излизам, но ще почакате мъничко, защото … - тук се спря , не желаеше да натъжава приятелите си . Облече се с най-хубавата си синя рокля, сложи на косичката си диадемата от сини маргаритки и отключи :
- Добро утро, приятели – поздрави с усмивка, но после заплака .
- Какво се е случило – попитаха в един глас джуджето Великан и бързоногият Костенурко .
- Приятели, знаете колко ви обичам и искам да бъдете щастливи с мен, както и аз с вас, но снощи сънувах, че съм загубила вълшебната си дарба от феята на Щастието и не мога да дарявам усмивки на всички . – и заплака с още по-горещи сълзи .
- Миличката- каза Великан и прегърна плачещата Синеочка. – Хайде да отидем при феята на Щастието и сама ще се убедиш, че не си загубила дарбата си .
Без да се бавят повече, приятелите тръгнаха към единственото място от където щяха да стигнат до добрата фея. Високо извисяваща се стълба от цветя. Никой не беше се качвал по нея, защото Щастието само слизаше от вълшебната си страна. Този път не искаха да чакат и поеха нагоре без страх . Не след дълго, видяха и нея . Косите на феята бяха от слънчеви лъчи, трудно е да се сравни с нещо познато.
- Зная защо сте тук – усмихна се, погали с нежните си ръце лицето на Елвира, целуна я по още влажните очички и каза – Мило, мое дете, ти не си загубила дарбата си да даряваш щастие. Даряваш щастие само на тези, които го пожелаят , на всеки, който отключи сърцето си за Щастие. Ключето е усмивката . Усмихнатите хора са щастливи. Усмихвайте се повече, правете добро и Щастието никога няма да ви напусне .

Написах тази приказка след разговор с едно тъжно приятелче. Усмихвайте се и бъдете щастливи !
22.10.2011г.
Живко Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар