вторник, 15 февруари 2011 г.

Среща с Истината


Какво ли го очакваше?Най-после беше решил да се срещне с Нея за да намери отговор на въпросите,които ежедневно си задаваше.Непрестанно се луташе в миналото и настоящето като в безкраен лабиринт без изход.Не мислеше за бъдещето!То изглеждаше толкова далечно и нереално!Загаси небрежно последната цигара в препълненият и непочистен пепелник,хвърли една,две цепеници в камината и излезе.Вятъра пронизваше като меч,вдигна яката на палтото си и смело закрачи по улицата въпреки снежната виелица.Отби се до цветарският магазин и купи разкошен букет от алено червени рози.Знаеше,че на среща се ходи с цветя.Стигна до уговореното място,което беше почти до края на града и зачака.Нощта отдавна покриваше с тъмната си пелена всичко наоколо!Истината,именно с нея трябваше да се види!Захласнат от своите мисли и спомени,Ж. не усети присъствието й.Тя отдавна наблюдаваше всяка мимика и изражение на лицето му използвайки способността си да става невидима.Не бързаше да се представи в пълният си блясък,но нямаше време за шеги:
-Защо ме повика?- попита Истината!
Ж. чу въпроса и се обърна по посока на гласа.Пред него стоеше най-красивата жена,която някога е виждал,но не съвсем,защото половината от лицето й … нямаше лице!Направи крачка назад и на свой ред попита:
- Ти наистина ли си Истината или халюцинация?Господи,да не би да полудявам?-страха и отчаянието пред неизвестното очевидно вземаше връх над разума!
-Защо си с половин лице?-продължаваше да пита объркан!
Истината се усмихна,приближи се по-близо и каза:
-Лицето ми е цяло,Ж.,но ти виждаш само половината от него,защото това е „твоята истина” погледната през твоите очи.”Невидимата” половина е онази истина,която не приемаш и отхвърляш. Други я виждат,но ти се обиждаш,когато някой ти посочи грешките!И сега ли ще се обидиш?Помисли върху този отговор и пак ще се видим!-каза и се сля с тъмнината .
Ж. все още стоеше с отворени уста и букет в ръката.Беше разбрал най-важното,че трябва да приема Истината,такава каквато е ,а не каквото му се иска да бъде!
Не съжаляваше за срещата.Макар и кратка,тя щеше да остави трайна следа в съзнанието му!Вече знаеше какво трябва да промени в живота си за да бъде „свободен”!

1 коментар:

  1. Хубава притча или приказка. Това си е самата истина - всеки иска да вижда само от своята камбанария, не иска да погледне от друг ъгъл:) Лека вечер, Живко!

    ОтговорИзтриване