неделя, 16 май 2010 г.

Идилия


Няколко дни бях при родителите си в едно малко българско селце сгушено в полите на Стара планина.Носещият се аромат на току-що окосена трева,свежият въздух,неподправения хор на птиците създаваха толкова приятна атмосфера. Почти не се забелязваше липсата на интернет,който така е навлязъл в нашето ежедневие,че вече ни се струва невъзможен живота без достъп до глобалната мрежа.Далеко от суетата на града и професионалните ангажименти,нищо,че съм с шинирана ръка.Спокойствието и времето за себе си,което все ми убягва неутрализираше лошия спомен от падането и последвалите го събития.Обичам да ходя бос в разорания и топъл чернозем в двора.Масажа по ходилата от пръста и малките камъчета е истинско удоволствие,а разходка на бос крак по росата сутрин си е истинска СПА процедура и то безплатна.Хубаво време,чист въздух,селска идилия и носталгия по детските години.Един ден може би ще можем да пътуваме във времето,но онова,което можех да направя е да стегна багажа и обратно в града.Жега,смог,трафик,сам в нещастието си и отброявайки времето до деня в който отново ще бъда пълноценен и здрав.

Няма коментари:

Публикуване на коментар