Днес става един месец от травмата на ръката ми и началото на моя кошмар.Невъзможността да практикувам професията си ме съсипва.Чувствам се ненужен,изолиран,окован от съдбата и обстоятелствата и ако не беше близо една вълшебна звездичка до мен и над мен,вероятно щях да бъда на дъното.Не искам да хленча или да се оплаквам.Има много по-големи нещастия по света,но наистина боли…Приятни почивни дни и повече усмивки!Ако се усмихваме по-често въпреки негативизма,който е обсебил житейският ни път,всичко ще бъде по-леко и по-приятно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар