Ноща бавно спуска своята тъмна пелена над малкото провинционално градче в което живея.Една нелепа фрактура на ръката ме извади за дълго време от строя лишавайки ме от удоволствието да практикувам професията си и да помагам на хората с каквото и колкото мога.Тази неочаквана "почивка" даде възможност да погледна от друг ъгъл на неща,които пренебрегвах или "поставях" в графата "маловажни".Направих ретроспекция на постигнатото,отчетох допуснати грешки,видях се с приятели за които "нямах време" и онова издайно чувство на депресия надделя.Единственно разговорите с един специален за мен човек разчупваха черупката в която се бях затворил дарявайки ме със светлина,топлина,надежда и силата да продължа въпреки,въпреки всичко...
Едно нещастно стечение на обстоятелствата не трябва да придобива апокалиптичен отенък в живота на никого.Падаш,изправяш се,бориш се,стъпка по стъпка отстояваш някакви идеали,преследваш някаква цел,но каквото и да правиш,винаги трябва да остане следа по която да те следват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар