събота, 22 май 2010 г.

Моята действителност


Очи отваряш, пак си жив,
рулетката отново завъртяна
и като в казино чакаш миг,
но май късмета все го няма...
Гледаш в огледалото, че има
бледа сянка на човек,
питаш се какво ли става,
защо си само силует?!
Хапваш бързо, няма време,
остатъци там някакви трохи
и пак намръщен от дома излизаш,
главата вече те боли!
Вестници? Защо да ги купуваш?
Започват с кой кого убил
или поредната измама
един до болка стар рефрен!
На работа си вече уморен,
посрещат те с поредната интрига,
но ти си гледал този филм
и този път в сценария те няма
мразиш да си лицемер!
Безкраен ден, кошмара продължава,
човешкото в Човека май е мит,
казваш си: "Живота продължава,
не се предавай, а върви напред",
все пак доброто надделява
в този толкова объркан Свят!

Няма коментари:

Публикуване на коментар