През живота на всеки един човек се е налагало да търси нещо в буквалния или преносен смисъл.Загубен предмет,някаква кауза,любов или щастие,признание и т.н.,а в същност,онова,което най-често губим е своята идентичност,губим вярата в себе си,вярата,че нещо би могло да се промени не само в личен план,но и за поколенията след нас.Страх те е да погледнеш в "житейското огледало",защото истината боли,но тя е отражение на собствените ти страхове.Ненавиждаш лицемерието,а в много ситуации се държиш като лицемер.Ненавиждаш лъжата,презираш лъжците,а лъжеш дори без да желаеш понесен от течението на пошлостта.Не,не си мислете,че съм непоправим песимист,който в изблик на отчаяние е решил да пише поучителни трактати,но нима това,което пиша не е истина... А истината е многолика, пътят към себепознаването и преоткриването е един.Достатъчно е само да отключиш сетивата си......
Няма коментари:
Публикуване на коментар