събота, 24 юли 2010 г.

Сираче



Студено е мамо,вземи ме при тебе
там горе където си ти,
твоята нежна целувка ме стопляше,
защо не е както преди...

От лъчите на слънцето люлка ми правеше,
прошепваше с устни: "Спи ,мило дете",
с майчина длан по челцето ме галеше,
за мен бе най-скъпият дар !

Вече те няма,а аз съм просяче,
сираче без майка и дом,
босо в снега и със дрехи окъсани,
никой не мисли за мен...

Колко сълзички,мамо изплаках,
колко неща преживях,
слез като ангел от свода небесен,
аз искам да бъда до теб !

Написах това стихотворение преди години,когато бях студент.Имахме практика в една от болниците на Бургас и често виждах едно дете,наистина,босо в снега с протегната ръчичка за милостиня.Очевидно то беше поставено там.Има много коравосърдечни хора,които жертват децата си за просия вместо да работят (родителите) и да имат един по-нормален живот.Никога няма да забравя тази сцена!

Няма коментари:

Публикуване на коментар