четвъртък, 8 юли 2010 г.

Без думи


Сьбуди се с натрапчивото чувство на самота.Прегърна огромното плюшено зайче олицитворяващо жената,която обича и заплака.Нямаше кой да го чуе,а и не искаше.Неговият Свят беше нереален,живееше само в сънищата си,само там се чувстваше пълноценен,жив,щастлив и обичан.Сълзите бавно се стичаха по бузите му и бързо попиваха в меката плюшена плът на играчката.Отдавна забравил безгрижните детски години,все още по детски вярваше,че стават чудеса и всеки път щом заплачеше тайничко се надяваше чрез сълзите си да вдъхне живот на зайчето,целуваше го,прегръщаше го,но … Не искаше повече да живее.И без това след време никой нямаше да се сеща за странника с изпити от болка очи.Посегна към шишенцето с антидепресанти ,изсипа съдържанието му в ръката си и бързо погълна всичко.Вече не плачеше.Легна отново в празното легло и прегърна своето зайченце.Още малко,нямаше връщане назад!

Няма коментари:

Публикуване на коментар