сряда, 28 юли 2010 г.

Наивност

Позна ли ме? Това съм аз
все същият от плът и кръв,
наивен, лековерен, глуповат,
но истински, такъв какъвто бях,
е,малко остарял добър хлапак
все още вярващ в Дядо Мраз
и чакащ с нетърпение подарък ...
Смееш се,приятелю,на глас,
превиваш се почти в несвяст,
хей,спри!Шута във този миг си ти,
от твоето предателство боли,
подадох ти ръка,изведох те от ада,
като Каин в замяна ми заби кинжала ...
Нищо!Аз ще ти простя и пак ще ти подам ръка,
защото съм Човек,защото мога,
за разлика от тебе прав ще ходя,
никога не ме лъжи!
Сега позна ли ме?Все същият,нали?
С прошарени коси,но помъдрял,
а изводите ще направиш сам!


31.01.2010г.

Не,няма грешка!Една случка преди няколко месеца ме провокира да напиша това стихотворение.Отново е с песимистични нотки,но пиша това,което чувствам :)

3 коментара:

  1. гадно нещо е предателството,особенно ако е от приятел на който вярваш....

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря,Анжи :)Хубаво е защото е истинско :)
    Така е ,Силвия :)Наистина няма по-гадно нещо от приятелството,определено боли когато е от приятел :(

    ОтговорИзтриване