събота, 25 септември 2010 г.

Метаморфоза


Незная какво се случва с мен.Някаква метаморфоза,която не искам.Не мога да позная собственото си отражение в огледалото.Уморено лице,прошарени коси,сиви почти сини очи,но безизразни.Изглеждам ужасно.Така се и чувствам особено след работа,защото вече ми писна от лицемерие и постановки.Безсмислено е да хабя нерви за глупости.Дори се ядосвам на себе си,че мисля за тях.Всички познати и приятели ме упрекват за монотонното ежедневие,което имам.Обсебен от професията си почти не обръщам внимание на щастливите мигове,които са в живота ми.Може би преди година бях щастлив,но вече си мисля,че случилото се е било по-скоро сън.Нямам желание дори да пиша.Лягам си с надеждата,че утре денят ще бъде по-хубав от днес.Лека усмивка,която малко да разтопи леда,една две СПА процедури за освобождаване на напрежението и ….Бяха ми подарили една гипсова плочка с надпис- „живота е такъв,какъвто си го направиш”.Истина,която пренебрегвах и сега плащам за тази си дързост.

2 коментара:

  1. Все още имаш шансове да го направиш различен.

    ОтговорИзтриване
  2. Може би:)Не съм песимист,но времето за промяна определено не е с мен!Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване