сряда, 5 октомври 2011 г.

Мечти


Някога във своите мечти,
с усмивка и с затворени очи,
представях си високо как летя,
свободно като птица над света ;
Мечтаех още да съм вятър,
но не студен, а топъл вятър,
който само нежно гали,
и любовта в сърцата пали;
Исках да съм светлина,
слънчевият лъч и топлина,
звездата озаряваща земята,
знак посочващ вярната пътека,
пътят към доброто във човека;
Мечтал съм си да бъда и сълза,
понякога се плаче и от радост,
бих дал на всеки ей така,
безплатно от мечтите ми, подарък;

5.10.2011г.
Живко Иванов

Спомням си, че като дете често се качвах на едно възвишение край родното ми село и наистина мечтаех. Още тогава пишех стихове, но за съжаление пазя само част от написаните през последните години. Това дете отдавна вече прехвърлило Христовата възраст, все още мечтае. Някои мечти се сбъдват, други не, но важното е да вярваме в тях !

Няма коментари:

Публикуване на коментар