четвъртък, 8 юли 2010 г.

Дъжд


Вече 24 часа вали,това е потискащо.Трябва да направят молебен за слънце,че както е тръгнало,скоро ще плуваме с лодки по улиците.И времето се е побъркало в нашите географски ширини.То хората вече не са нормални,а изглеждащи от пръв поглед нормални неща бързо променят своя облик и значение.Понеже моята слабост е храната,Бог знае колко ГМО-та съм изял и дали самият аз не съм се превърнал в такова.Излизам на терасата за глътка въздух,защото тясната панелна гарсониера ме задушава.Дъжда е толкова силен,че чак се лее из ведро.Небето е катранено черно,няма звезди,няма светлина,нищо!Искам да се слея с мрака.Може би зад дебелата тъмна завеса ще намеря отговор на въпросите,които си задавам ежедневно,а може би не съм достоен за отговорите… Кой съм аз?Мечтател,авантюрист,реалист,неуспял поет или … Дон Кихот,който все още се бори с въображаеми великани и други символи на злото.И Аполон не съм!Далече съм от физическото съвършенство на моя аватар или от неговият божествен произход.Знаете ли какво желая да бъда?Усмивка!Топла,нежна,щастлива усмивка,която да грее по лицата на всички човешки същества и после да си отида,но пак с усмивка!Бъдете щастливи,май е време да оставя писалката,а дъжда продължава да вали,но вече се чувствам много по-добре!

1 коментар: