петък, 10 септември 2010 г.

Избор


Не трябваше така!
Пътя на отричането Ти избра,
Някак и това ще понеса,
Поредната несбъдната мечта,
Не е игра на думи,а съдба,
Винаги съм ходил по ръба,
Забивали са ми и нож в гърба,
Виждал съм в очите и смъртта,
Държали сме се даже за ръка,
Не се страхувам да летя дори над
Огненият Ад,знаеш,че не е отвъд ,а тук,
Справял съм се,ако щеш напук,
Защото самотата ме направи силен.
И този път ще продължа,без Теб,
Сърцата ни сковани са във лед,
Всичко май е вече в ред,
Пътя на отричането Ти избра,
Чувствата за мен не са шега;

5 коментара:

  1. КАКВО ОТРИЧАНЕ?ТИ ПРОЧИТАШ ЛИ ВСИЧКО КОЕТО ИЗПРАЩАМ.НАИСТИНА ЕДВА РАБОТИ ТАЗИ ЩАЙГА НО НЕ СПИРАМ ДА ТЪРСЯ НАЧИН ДА ТИ ГОВОРЯ.НАЯСНО ЛИ СИ КАКВО ПИШЕШ.КАК МОЖЕ ИЗОБЩО ДА ГО МИСЛИШ.КАК ДА ТЕ УСПОКОЯ.КАК ДА СТАНЕ ТАКА ЧЕ ДА РАЗБЕРЕШ ЧЕ НЕ Е КРАЙ.КАКВО ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ПОВЯРВАШ

    ОтговорИзтриване
  2. ТА АЗ СЪЩО ИЗПИТВАМ ЧУВСТВА И ТО МНОГО СИЛНИ.ЗАЩО СИ МИСЛИШ ЧЕ ТАКА ЩЕ СЕ ОТКАЖА ОТ ТЕБ САМО ЗАРАДИ ЕДИН ТАКЪВ ДРЕБЕН ПРОБЛЕМ.СПРИ ДА СИ ТРОВИШ НЕРВИТЕ, УСПОКОЙ СЕ И ВИЖ, ЧЕ НЕ СИ РАЗБРАЛ ПРАВИЛНО-НИЩО НЕ Е СВЪРШИЛО И НЕ Е ПРОМЕНЕНО.ОБИЧАМ ТЕ ВСЕ ТАКА БЕЗУМНО И СИЛНО БЕЗ ТЕБ НЕ МОГА

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей,Лилиа:)Очевидно не съм аз човека когото обичаш.Извинявай,но не мисля,че се познаваме.Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване
  4. Лека вечер,Цвети:)Радвам се,че се отби:)

    ОтговорИзтриване