вторник, 2 ноември 2010 г.

"Дори да ме мразиш..."


Дори да ме мразиш,
аз пак те обичам,
и с нож да ме режеш,
във теб ще се вричам.
С бич да ме удряш,
покорен ще падам,
очи да ми вземеш,
аз пак ще те виждам.
И в Ада да бъда,
за теб ще се моля,
лети като птица,
свободна,на воля,
изгрей като слънце
над мрака човешки,
заставай с усмивка
над техните грешки.
В свят пълен с омраза,
със завист и злоба,
усмивки раздавай
"на всеки по джоба",
с усмивка прощавай
за тяхната дързост
и моята също,
платил съм си вече,
сърцето ми,всичко
отдавна е твое...

1 коментар:

  1. Kак за омраза да говоря?
    Нима не знаеш мойта воля
    Сърцето мое отдавна е твое.
    тез слова със тревога от що е?

    ОтговорИзтриване