сряда, 9 март 2011 г.

"Казани думи... "



„Казани думи..”

Казани думи назад не се връщат,
Тежат като камък и рани оставят,
Някои парят, а други изгарят,
Не съм безразличен,човешка порода ;

Не съм бездиханен, аз имах и чувства,
Мечтаех за слънце, а днес сме студени,
В различни посоки и пак разделени,
Щастие търсим,поредни химери ;

Последен етюд , продължение няма,
Колко пъти бях сляп,не приемах Съдбата,
Почти на инат все от Разума бягах ,
После сам си поръсвах косите със пепел;

Минало време по-празно от всякога,
Плащам за грешки дори и за чуждите,
Пак се раздавам , не крия лицето си,
Такъв ще остана, наивник до края си ;

9.03.2011г.

3 коментара:

  1. Много боли от лошо казани думи, те са като куршуми. Целят и са безмилостни...
    Лека вечер, Живко!

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина болят, Цвети и не се забравят ! Лека :)

    ОтговорИзтриване
  3. ..."В различни посоки и пак разделени"...
    тук се крие според мен ... целият смисъл в творбата ти, Приятелю.
    Но винаги има нови хоризонти, мечти и химери, които да гоним, по които да бленуваме, заради които си струва да се борим и да съществуваме.
    Защо толкова БОЛКА си вплел в този красив стих? Защо?

    ОтговорИзтриване