събота, 27 ноември 2010 г.

Нереална реалност


Мина толкова много време.Толкова много,че вече се питам дали тогава не е било плод на моето въображение или един от ония сънища,които спрях да сънувам.Сам спуснах бариерата разделяща реалният и другият свят където всичко е розово(мразя този цвят).Там ти беше моят живот и светлината,която озаряваше трънливият ми път.Нереална реалност в която имах неблагоразумието да повярвам заслепен от чувството да обичаш.Съветваше ме да погледна в огледалото на Истината.Коя Истина?Тя няма едно лице!Отдавна не вървим в една посока!Зная какво ще кажеш-„Ние никога не сме вървели в една посока...”!Зная и още нещо,че жената,която обичах не съществува!

6 коментара:

  1. Перфекто изработен капан "Огледалната стая", противопоставящ реалност и проекция/илюзия ...лошото е, че за всеки изхода от там е строго иднивидуален.
    Все пак, успех!

    ОтговорИзтриване
  2. Не си бил заслепен, нито лъган.Аз съм действително същетвуваща.И ти знаеш къде съм коя съм.Знаеш също и че не искаш тази моя любов.Тогава защо ме изостави и после отново ме питаш?Така както искаш от мен последователност в развитие и предвидимост в мнение и действие, така и тази любов изисква същото отношение и същите грижи.Тя е жива, но само в мен.Храня я от себе си,за да я има.Не ме обвинявай,моля те.Щом не ти е нужна ,поне не я поругавай и не я унижавай.Тя не заслужава ...тя е чиста ....

    ОтговорИзтриване
  3. Сами влизаме в този капан,DSdiva!Приятна вечер:)
    Приятна вечер и на теб,Лилия:)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз също вярвам в тази любов.Обичам те и никога няма да спра да те обичам.Независимо дали искаш да го знаеш или не.Това е факт

    ОтговорИзтриване
  5. Не съжалявай, всичко си има предназначение в този живот. Сега може и да не го виждаш, но след време...Лека вечр!

    ОтговорИзтриване
  6. Надявам се,Цвети:)Лека вечер и от мен:)

    ОтговорИзтриване