петък, 18 февруари 2011 г.

Асамблея


От усмивки озарена,
като в приказка вълшебна
пак е цялата страна,
и с балони пъстроцветни,
детски смях,игри и песни
днес сме символ на мира.
От различни континенти,
но с приятелство сплотени
Да си подадем ръце,
по Света войните спрете,
бели гълъби пуснете,
нека бъдем по-добри…
И тогава всички ние
ще сме винаги щастливи
в слънчеви,безгрижни дни!

Бях в 6-ти клас,когато това стихотворение беше публикувано в "Карнобатски глас"!Не си спомням по какъв повод.Тогава не ни интересуваше партийната идеология.С гордост носехме първо сините,а после червените пионерски връзки!Не се срамувам от това,че съм бил дружинен председател,че съм ходил на лагер-школа в Ястребино или,че съм рисувал с тебешир по асфалта моите детски мечти.Трябва да се научим да уважаваме миналото си!

2 коментара:

  1. Но и правилно да го оценяваме от днешна гледна точка като зрели хора...

    ОтговорИзтриване
  2. Срамувам се от настоящето,Борис!Какво се е променило през последните 22г.?Нищо!Освен банковите сметка на някои хора(може би)!

    ОтговорИзтриване