петък, 11 февруари 2011 г.

Съдба




Стана някак като в сън,
Измамно истински,реален,
Между двата свята раздвоен,
Брод към теб и мен проправях;

Започна всичко на шега,
Говореше,а аз те гледах във очите,
Слушах със отворени уста,
Докосвах те,но само във мечтите;

Извади ме от пепелта,
Затънал бях и в кал човешка,
Към Нищото с окови прикован,
Не виждах светлина или надежда;

Животът ми успя да подредиш,
Всеки миг със тебе бе подарък,
Знаех,че е трудно,продължих…
Дали сгреших?Не съжалявам!

Тръгна си,остави и следа,
Не те виня,такава е съдбата,
Платил съм вече дързостта,
Щастлив да бъда,да обичам;

Живко Иванов

11.02.2011г.

2 коментара:

  1. В сърцето ми любов пламти
    с любим мечтая да се свържа
    обет съм дала, сърце трепти
    напред към него аз ще бързам.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво,Пипи:)Определено имаш талант и чувства,които дано да те направят щастлива:)

    ОтговорИзтриване