понеделник, 16 август 2010 г.

"Различните" деца на България-да им подадем ръка


На 12 км. от моя град има един социален дом за деца с ментални и физически увреждания.Преди да започна работа там не знаех за съществуването му.След завършването на медицинският колеж исках възможно най-бързо да намеря реализация някъде.В бюрото по труда казаха за този дом и без много време за мислене реших да опитам.Психически бях подготвен,защото знаех с какви основни диагнози ще бъдат децата – ДЦП,Синдрома на Даун,Аутизъм и т.н.Периода на адаптация приключи и вече 12 години давам всичко от себе си за благополучието на тези деца,които също могат да обичат,да се радват и да плачат.След филма за Могилино,обществеността бе негативно настроена към институциите които пряко отговарят за условията на живот в социалните домове и с право.Вълната от социално напрежение щеше да прерасне в цунами,което наложи адекватно преразглеждане на приоритетите от социалното министерство.Взе се решение всички социални заведения да бъдат закрити или преструктурирани в центрове за социална рехабилитация и интеграция,но от липсата на координация в държавните органи лъсват някои абсурди,които водят след себе си редица въпроси.Къде ще бъдат настанени децата с тежки форми на церебрална парализа,децата с физически малформации или тежка умствена изостаналост?Защо финансирането не става пряко от държавният бюджет,а средствата се превеждат на общините,които смея да твърдя,че нехаят за съдбата на децата имащи нужда от специални грижи?За да получат квалифицирано обслужване,децата трябва да се обгрижват от специалисти-кинезитерапевт(рехабилитатор),логопед,педиатър,психолог,социални работници,но средната работна заплата на изброените по-горе специалисти варира от 270 – 350 лв.Преди години имах възможност да присъствам на един работен семинар организиран от холандска неправителствена организация.Стана въпрос,че за качествено обслужване на децата е нужен персонал.Дадоха за пример техен дневен център със 100 деца.Попитаха колко души според нас се грижат за толкова деца.Без да се замислим отговорихме около 50,те само се усмихнаха и казаха,че броя на персонала в посоченият дневен център надхвърля 500.Бяхме изумени,защото тази цифра не се побираше в представите ни.Много бих искал един ден BBC да направи отново филм за децата,но с обратен знак,а социалните заведения да не влизат в новинарските емисии само когато се случи нещо лошо в тях.С общи усилия бихме могли да направим живота на тези дечица много по-добър.

4 коментара:

  1. Дано и тук нещата се подобрят! Дано!

    ОтговорИзтриване
  2. Всички се надяваме,Цвети:)Вече има светлинка в тунела:)

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм компетнетна какви грижи точно изискват тези деца от медицинска гледна точка, но при посещение в някои домове е стряскащо. Познавам деца с Даун (вече големи мъже), расли в семейството, между нормални братя, сестри и приятели. Разликата между такова дете и отглеждано в специализирано заведение е потресаваща и в полза на първото.
    Дано държавата се размърда малко, за да им осигури по-достоен живот и развитие.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей,Точка:)Със Синдрома на Даун средната продължителност на живота е около 40-50г.Разбира се,винаги може да има изключения.Това,което може да направи държавата и вече го прави е да подобри условията на живот в институциите.Друго,което трябва да направи е да мотивира квалифицирани кадри да работят в социалната сфера защото заплатите са обидно ниски.Съгласен съм с теб,че децата живеещи при родителите си са много по-добре от децата институционално отглеждани.Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване