Успя! Постигна всичко
към което се стремеше;
запалила огньовете със страст,
ти гледаше как бавно
се превръщам в пепел и, стенейки
от болка, плачех аз, но кой ти
вярва на сълзи!
Не чуваш и не виждаш!
Не си го правела преди,
при Дявола ме прати ти,
не аз! Не говори, сам в мрака съм
и там ме остави, обречен,
без пощада, гниейки в оковите "живот"!
Обичах те! Защо не ми повярва?!
Така да бъде! Просто замълчи...!
Ти беше казала, че времето лекува,
но моето по-скоро е безвремие,
защото... няма повече "защо"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар