За кой ли път

Нощта бавно спусна своята тъмна пелена над града.Непоносимата жега и смога от неспиращите автомобили вече ми идваха в повече и бързах да се прибера у дома,да си пусна ледено студен душ и после,с чаша също толкова студена бира в ръка да чуя какво става в новините по телевизията.Правилно,да чуя,защото и без друго вечер не виждам от умора.Съблякох се в движение,влязох в банята и нетърпеливо пуснах студената вода.Какъв благодат.Правил съм го много пъти в студентските си години,когато топлофикациите решаваха,че в разгара на лятото е най-удачно да се прави профилактика.Имах чувството,че водата се изпарява от мен.Нямах нужда от нищо друго.Едно малко момиченце на което правих преди няколко часа кинезитерапия каза :”-Изглеждаш ми направо съсипан..”Милото,то не знаеше колко е право!Наистина се чувствах съсипан физически,психически и емоционално.Бях се сринал от собственият си егоцентризъм и наивност.Тъжно е когато осъзнаеш,че истината боли не по-малко от лъжата или нереализираните,химерични мечти от сънищата.Тези мечти трябваше да останат само в сънищата,а аз какво направих,отворих кутията на Пандора и ”разбуних духовете”.Време е Дон Кихот да си ляга,че утре Бог знае с колко великана трябва да се бие.
P.S. - Мъжете също плачат !